Автор: Svetoslav Ivanov

Любимите ми снимки, караш си колата виждаш невероятна гледка от прозореца спираш и започваш да снимаш.  За пореден път усетих удобството на малкия апарат Сони А6300 с китака 18-55. Слагам го в дупката за кафе между седалките и понякога снимам през прозореца на колата. Усещам, че някакъв мързел ме наляга и понякога ме мързи даже и да сляза. Не и в случая. След снимки в Бялата лагуна и Тузлата ( може и да си харесам някой кадър от там).

Може би трябва да помисля за преходник от китака към Поларизациония ми филтър. Мисля, че щеше да има по добър ефект но „така е то …“.

Още снимки може да разгледате в галерия „Природа“

Нос Емине е най-източния край на Старопланинската верига и разделя нашето Черноморие на Северно и Южно крайбрежие. Брегът е скалист и с височина от около 50-60 метра. Във морето има много подводни скали разпростиращи се на повече от 200 метра навътре в морето. Като цяло районът е доста опасен за корабоплаване. Предполагам, това е и една от причините да има морски фар.

Нос Емине е обявен за природна забележителност в средата на 70-те години. Тук завършва и Европейски пешеходни маршрут, българският участък е известен като „Ком-Емине“. В близост се намира и „защитената“ местност Иракли, която се е превърнала в строителна площадка.

Пътят в по голямата си част го няма , но там където има такъв … по добре да няма. Местните казват, че това ги спасява от пълчищата на автомобилните туристи. До носа се намира село Емона приело името от древната крепост Емона. Названието идва от древногръцкото наименование на Стара планина „Аемон“. Мястото определено си заслужава приключението, красиво е и труднодостъпно.

Още снимки може да разгледате в галерия „Природа“

Потопената църква на село Запалня „Свети Иван Рилски“ след строежа на язовир Жребчево. Църквата и гробището са единствените следи от селото. В момента в който отидох водата беше доста далеч от църквата. Нямаше следи от скорошно присъствие на вода, поради което в църквата имаше поставени икони и останки от запалени свещи. Естествено отидох в най неподходящото обедно време за снимане, но така се получава ефект като от мексикански черно-бял филм. Подходящия филтър се оказа червеното с подсилен контраст. Докато снимах с Nikon много ми липсваше тази динамика в роу файла на Sony (единствената ми сериозна забележка) и една от причините да се върна към Sony.

До църквата се стига лесно, малка част от пътя е по черно, намира се до град Твърдица. Отбивката се намира до две бензиностанции на подбалканския път. Минава се през едно Стопанство слиза се на черен път и преди църквата внезапно изникват остатъците от надгробните плочи на селото и след 100-150 метра се вижда църквата (да се има предвид, че църквата не беше във вода) всички снимки от поредицата можете да видите в галерия Колаж и ретуш

Мостът се намира на няколко километра от град Ардино. Пътят е тесен с много завои, живописни гледки и стига до моста. Построен е през 16 век по заповед на султан Селим първи като част от път свързващ Беломорска Тракия с горнотракийската низина на мястото на римски мост / част от пътят Виа Игнация /. Предания са много, но най-популярното е, че никой не можел да построи мост над това място. Бурните води на река Арда отнасяли всеки градеж. Но един майстор построил моста продавайки душата си на Дявола и скоро след строежа му починал.

Още снимки може да разгледате в галерия „Природа“

Татул е скално светилище край едноименното село в източните Родопи. Местното население го нарича Каябъшъ (Голямата скала). Татул е праисторически светилищен комплекс в който са разположени уникални мегалитни паметници – саркофаг с форма на пресечена пирамида, който е уникален за България и света. Това е най-добре запазеният храмов комплекс изсечен в монолитна скала. Умишлено нямам снимки в самият комплекс има достатъчно в мрежата.

Това което ми направи много силно впечатление от там, беше гледката. Всеки път е различна и грабваща с великолепието и уникалната си красота. С разказите на археолозите и гидовете работещи по обекта, има какво да се научи.

Още снимки може да разгледате в галерия „Природа“