Умиращи улици

Умиращи улици е по скоро серия на изоставени места във Варна с носталгична но и чаровна визия, който все още пазят духа на отминало време. Някои са свързани и със спомени от детството ми. И предвид застрояването на гръцката махала лека полека ще изчезнат и умрат.

Моно фотография на улици във Варна с филмов ефект

Много хора минават всеки ден от там но не ги забелязват и ги оставят в периферията на съзнанието си. Радвам се, че няколко човека попитаха къде се намират и се учудиха, че работят до тях а не са им обърнали внимание.

Улична фотография във Варна монохромен филмов ефект

Още снимки може да разгледате в галерия „Градове и улици“

Залез над Балчик след дъжд

Любимите ми снимки, караш си колата виждаш невероятна гледка от прозореца спираш и започваш да снимаш.  За пореден път усетих удобството на малкия апарат Сони А6300 с китака 18-55. Слагам го в дупката за кафе между седалките и понякога снимам през прозореца на колата. Усещам, че някакъв мързел ме наляга и понякога ме мързи даже и да сляза. Не и в случая. След снимки в Бялата лагуна и Тузлата ( може и да си харесам някой кадър от там). Цветна пейзажна фотография

Може би трябва да помисля за преходник от китака към Поларизациония ми филтър. Мисля, че щеше да има по добър ефект но „така е то …“.

Още снимки може да разгледате в галерия „Природа“

Нос Емине през есента

Нос Емине е най-източния край на Старопланинската верига и разделя нашето Черноморие на Северно и Южно крайбрежие. Брегът е скалист и с височина от около 50-60 метра. Във морето има много подводни скали разпростиращи се на повече от 200 метра навътре в морето. Като цяло районът е доста опасен за корабоплаване. Предполагам, това е и една от причините да има морски фар.

Цветна пейзажна фотография

Нос Емине е обявен за природна забележителност в средата на 70-те години. Тук завършва и Европейски пешеходни маршрут, българският участък е известен като „Ком-Емине“. В близост се намира и „защитената“ местност Иракли, която се е превърнала в строителна площадка.

Цветна пейзажна фотография

Пътят в по голямата си част го няма , но там където има такъв … по добре да няма. Местните казват, че това ги спасява от пълчищата на автомобилните туристи. До носа се намира село Емона приело името от древната крепост Емона. Названието идва от древногръцкото наименование на Стара планина „Аемон“. Мястото определено си заслужава приключението, красиво е и труднодостъпно.

Още снимки може да разгледате в галерия „Природа“

Потопената църква Св. Иван Рилски – Язовир Жребчево

Потопената църква на село Запалня „Свети Иван Рилски“ след строежа на язовир Жребчево. Църквата и гробището са единствените следи от селото. В момента в който отидох водата беше доста далеч от църквата. Нямаше следи от скорошно присъствие на вода, поради което в църквата имаше поставени икони и останки от запалени свещи. Естествено отидох в най неподходящото обедно време за снимане, но така се получава ефект като от мексикански черно-бял филм. Подходящия филтър се оказа червеното с подсилен контраст. Докато снимах с Nikon много ми липсваше тази динамика в роу файла на Sony (единствената ми сериозна забележка) и една от причините да се върна към Sony.

Черно бяла ретуширана фотография

До църквата се стига лесно, малка част от пътя е по черно, намира се до град Твърдица. Отбивката се намира до две бензиностанции на подбалканския път. Минава се през едно Стопанство слиза се на черен път и преди църквата внезапно изникват остатъците от надгробните плочи на селото и след 100-150 метра се вижда църквата (да се има предвид, че църквата не беше във вода) всички снимки от поредицата можете да видите в галерия Колаж и ретуш

Дяволският мост над река Арда

Мостът се намира на няколко километра от град Ардино. Пътят е тесен с много завои, живописни гледки и стига до моста. Построен е през 16 век по заповед на султан Селим първи като част от път свързващ Беломорска Тракия с горнотракийската низина на мястото на римски мост / част от пътят Виа Игнация /. Предания са много, но най-популярното е, че никой не можел да построи мост над това място. Бурните води на река Арда отнасяли всеки градеж. Но един майстор построил моста продавайки душата си на Дявола и скоро след строежа му починал.
Фотография на Дяволския мост над река Арда

Още снимки може да разгледате в галерия „Природа“