Не знам от къде да започна или по точно как. Избрах ме село Крушуна за отправна точка за голяма част от пещерите в района. И да си призная не възлагах много надежди, че освен водопадите има какво да се прави там … да си призная грешах … и то много. На първо място бих споменал Къща за гости „Бигора“, в която отседнахме. Чисто, подредено с много добро обзавеждане и приятна градинка с една разхождаща се костенурка. В желанието си да похапнем нещо се озовахме в ресторанта на Хотел „Катлея“ … село Крушуна и гурме ресторант … ъ, моля?!?! … при положение, че съм ценител на такъв тип ресторанти, посетил съм много от тях в големите български градове … определено бях много приятно изненадан … уникална храна, страхотно обслужване и добра винена листа. С безплатна реклама до тук, все пак пиша за фотография … и все пак храната беше много хубава.

• 

• 

Водопада и пътеките около него са доста интересни, предпочетохме да снимаме преди залез заради намаления поток от хора ( да се има предвид, че бяхме извън сезона и през седмицата ) и спокойствието. Както винаги подготовката ми беше на ниво … какво имам в раницата? А, фотоапарат я да се подпра и да щракна няколко кадъра … почти да. Този път бях със статив … но без ND или CPL филтри и дистанционно. Показвам кадри само от основните водопади. Не останах доволен от останалата част от снимките и без тях. Определено липсата на хора беше добрата страна, светлината над вечер също беше добра. По принуда затварях блендата повече от колко ми се искаше, но се наложи. Все пак фотографията е и голяма доза импровизация и късмет.

• 

• 

Още снимки може да разгледате в Галерия Природа

От първия опит снимки, няма да показвам. Всичко се случи на един фирмен тим билдинг и аз в бързината реших, че зуум обектив не ми е нужен и като пич си отидох с една 50-ка и 85-та на 1.8 (толкова за бързият ми ум и глупост ).

• 

• 

Втория опит бе по сполучлив ( сега имам желания за снимам със Samyang 12mm ). Пътят, не е лош даже си е прелест в сравнение с други места.  Просто не трябва да блеете като мен по канараците, каменните кариери и „странните“ места. Първия път влязох през северния вход минавайки близо до хижата по една доста трънлива и ронлива стръмна пътека.
Този път влязох през южния като паркирах на 50м пред входа. Понеже беше ранна пролет, нямаше много хора, една групичка с бус ( пристигнаха под звуците на Judas Pries ). Ние и две семейства англичани ( мисля, че ни преследваха по всички места, които ходих ме ).
Времето беше повече от подходящо. Има много пространство, но пак изпитах нуждата от широк обектив 10 или 12 мм.

Има достатъчно светлина, но ако имате статив, ще е много по добре. Има повече места за позициониране и кадриране от Деветашката пещера. В пещерата имаше и две групи скални катерачи ( и при двете ми посещения повечето бяха чужденци ). Имам желание да направя нощни снимки, но ще трябва да се подготвя по добре и да избера пълнолуние или близка фаза на луната.

Още снимки може да разгледате в Галерия Природа

Деветашката пещера, там където ще усетите остра нужда от широк обектив, ще си припомните момента в който сте казали “ … – на мен широко не ми трябва? За какво ми е ?… аз обичам еди каква си фотография, фен съм на не знам какво си … имам си програма за панорами /RAM-а никога не стига/. Имам си panorama mode на апарата /не става, така както си го мислиш/ … “ та накрая хлъц. Да имаш и статив в колата, но да те до мързи да го вземеш … леймърска работа 🙂

С подръчни средства, високо ISO, китовия Sony E 18-55mm f/3.5-5.6 oss и |любимият| ми Panorama mode на Sony. Нахълтах бодро, смело и със самочувствието на фотограф и … о, чудо неземно, пещерата много ми хареса с мащабността и красотата си. В един момент, не знаех какво по напред да снимам и исках този широк обектив и се лутах в настройки и опити за панорами, като войник със счупен нож в разгара на ръкопашна битка … импровизирах и дотам. Излязох от битката победен и сломен. Работата отива към роман и се спирам.
Ако се отиде сутрин или привечер мисля ще е най добре, късния следобед все още не е добре за снимки. За съжаление имаше много торбички и боклуци и някой кадри ще си остана само за мен. Определено в горната част където са били резервоарите, може да се сътвори хорър филм.

Има си рекичка и в подходяща позиция и светлина би се получило нещо доста приятно … аз лично не останах доволен от опита си за снимка, но ще си затворя очите. Много исках хоризонтална панорама от високата част обхващаща всички прозорци с някаква прилична динамика. За съжаление не бях технически подготвен и доста подцених снимането в пещери за пореден път. Успех на следващите фотографи и не забравяйте статив и широк обектив.

Още снимки може да разгледате в Галерия Природа

Посещавал съм Белоградчик четири пъти във всички сезони, но само сега имам снимки за краткия си престой в района ( зимните за съжaление отидоха във Валхала с един праисторически хард диск. Есенни нямам поради случайното ми появяване в района за по едно винце но два дни. А, от лятното си посещение почти нямам спомен, бях лупуртяк).

Радвам се, че този път избрахме да нощуваме в близост до пещера Магурата. Панорамите ми се откриха и … яко бой … и фото издънки (не трябва да се предоверявате на режим панорама във фотоапарата). За една нощувка се постарах да направя снимки, които да задоволят визуално бедната ми фотографска душица.

Снимките в самата крепост не бяха в най подходящото време за снимки … но … така е то … както би казал Вонегът. Мъжката влязох с фотоапарат по обед за да може всичко, което не искам в кадрите като светлина, сенки и тоналности да е там … постарах се, засирайки се чисто фотографски … но поне задоволих сетивата си (най вече с неспиращия вятър, носете си ветровка). Най големият проблем са армиите от туристи с автобуси.

В самата крепост има какво да види и снима, най интересната част, разбира се е до скалите от където се вижда всичко.

От дясната страната на крепостта има път в близост до панорамна площадка с метални стълби в скалата (ако съм пропуснал да кажа за ветровката). Малко е стръмно, но нищо страшно след като я преодолях с апарат в една ръка и четири годишно диване в другата.

Добро място за снимане има и след изхода на града, има място за паркиране между една скала и мантинелата. Има малка пътечка и ви извежда точно над парк за разходки и събития

Няма да Ви пиша за историята на крепоста и други такива разгъвания на локуми за по добра индексация в гугъл, има си Укипедия за тази цел 🙂

Още снимки може да разгледате в:

Галерия Природа

Галерия Градове и улици

Кординати на панорамните площадки може да видите тук:

Панорамата над Скалния парк

Панорамата към крепоста и скалите

Панорама от Магурата

Умиращи улици е по скоро серия на изоставени места във Варна с носталгична но и чаровна визия, който все още пазят духа на отминало време. Някои са свързани и със спомени от детството ми. И предвид застрояването на гръцката махала лека полека ще изчезнат и умрат. Във времето, в което обработвах кадрите слушах от Dark Ambient Labels „Cryo Chamber“  тези два проекта Dark Ambient Music Mix и Cthulhu – A Cryo Chamber Collaboration , които горещо препоръчвам.

Много хора минават всеки ден от там, но не ги забелязват и ги оставят в периферията на съзнанието си. Радвам се, че няколко човека попитаха къде се намират и се учудиха, че работят до тях а не са им обърнали внимание.  Набелязал съм още няколко места за снимки във Варна подходящи за тази серия но да видим дали желания и реалност ще се сблъскат.

Още снимки може да разгледате в галерия „Градове и улици“