Пещера Проходна (втори опит)

От първия опит снимки, няма да показвам. Всичко се случи на един фирмен тим билдинг и аз в бързината реших, че зуум обектив не ми е нужен и като пич си отидох с една 50-ка и 85-та на 1.8 (толкова за бързият ми ум и глупост ).

пещера Проходна входът от северната страна
Северният вход на пещера Проходна

Втория опит бе по сполучлив ( сега имам желания за снимам със Samyang 12mm ). Пътят, не е лош даже си е прелест в сравнение с други места.  Просто не трябва да блеете като мен по канараците, каменните кариери и „странните“ места. Първия път влязох през северния вход минавайки близо до хижата по една доста трънлива и ронлива стръмна пътека.

Този път влязох през южния като паркирах на 50м пред входа. Понеже беше ранна пролет, нямаше много хора, една групичка с бус ( пристигнаха под звуците на Judas Pries ). Ние и две семейства англичани ( мисля, че ни преследваха по всички места, които ходих ме ).
Времето беше повече от подходящо. Има много пространство, но пак изпитах нуждата от широк обектив 10 или 12 мм.

Очите на пещера проходна от пътеката

Има достатъчно светлина, но ако имате статив, ще е много по добре. Има повече места за позициониране и кадриране от Деветашката пещера. В пещерата имаше и две групи скални катерачи ( и при двете ми посещения повечето бяха чужденци ). Имам желание да направя нощни снимки, но ще трябва да се подготвя по добре и да избера пълнолуние или близка фаза на луната.

Още снимки може да разгледате в Галерия Природа

Деветашката пещера

Деветашката пещера, там където ще усетите остра нужда от широк обектив, ще си припомните момента в който сте казали “ … – на мен широко не ми трябва? За какво ми е ?… аз обичам еди каква си фотография, фен съм на не знам какво си … имам си програма за панорами /RAM-а никога не стига/. Имам си panorama mode на апарата /не става, така както си го мислиш/ … “ та накрая хлъц. Да имаш и статив в колата, но да те до мързи да го вземеш … леймърска работа 🙂

Цветна пещерна фотография

С подръчни средства, високо ISO, китовия Sony E 18-55mm f/3.5-5.6 oss и |любимият| ми Panorama mode на Sony. Нахълтах бодро, смело и със самочувствието на фотограф и … о, чудо неземно, пещерата много ми хареса с мащабността и красотата си. В един момент, не знаех какво по напред да снимам и исках този широк обектив и се лутах в настройки и опити за панорами, като войник със счупен нож в разгара на ръкопашна битка … импровизирах и дотам. Излязох от битката победен и сломен. Работата отива към роман и се спирам.
Ако се отиде сутрин или привечер мисля ще е най добре, късния следобед все още не е добре за снимки. За съжаление имаше много торбички и боклуци и някой кадри ще си остана само за мен. Определено в горната част където са били резервоарите, може да се сътвори хорър филм.

Пещерна фотография

Има си рекичка и в подходяща позиция и светлина би се получило нещо доста приятно … аз лично не останах доволен от опита си за снимка, но ще си затворя очите. Много исках хоризонтална панорама от високата част обхващаща всички прозорци с някаква прилична динамика. За съжаление не бях технически подготвен и доста подцених снимането в пещери за пореден път. Успех на следващите фотографи и не забравяйте статив и широк обектив.

Още снимки може да разгледате в Галерия Природа

Белоградчик отвътре и отвън

Посещавал съм Белоградчик четири пъти във всички сезони, но само сега имам снимки за краткия си престой в района ( зимните за съжaление отидоха във Валхала с един праисторически хард диск. Есенни нямам поради случайното ми появяване в района за по едно винце но два дни. А, от лятното си посещение почти нямам спомен, бях лупуртяк).

Радвам се, че този път избрахме да нощуваме в близост до пещера Магурата. Панорамите ми се откриха и … яко бой … и фото издънки (не трябва да се предоверявате на режим панорама във фотоапарата). За една нощувка се постарах да направя снимки, които да задоволят визуално бедната ми фотографска душица.

Цветна фотография

Снимките в самата крепост не бяха в най подходящото време за снимки … но … така е то … както би казал Вонегът. Мъжката влязох с фотоапарат по обед за да може всичко, което не искам в кадрите като светлина, сенки и тоналности да е там … постарах се, засирайки се чисто фотографски … но поне задоволих сетивата си (най вече с неспиращия вятър, носете си ветровка). Най големият проблем са армиите от туристи с автобуси.

Черно бяла хроматична фотография с лентов ефект

В самата крепост има какво да види и снима, най интересната част, разбира се е до скалите от където се вижда всичко.

Пролетна цветна фотография

От дясната страната на крепостта има път в близост до панорамна площадка с метални стълби в скалата (ако съм пропуснал да кажа за ветровката). Малко е стръмно, но нищо страшно след като я преодолях с апарат в една ръка и четири годишно диване в другата.

Цветна фотография на залез

Добро място за снимане има и след изхода на града, има място за паркиране между една скала и мантинелата. Има малка пътечка и ви извежда точно над парк за разходки и събития

Цветна фотография на залез

Няма да Ви пиша за историята на крепоста и други такива разгъвания на локуми за по добра индексация в гугъл, има си Укипедия за тази цел 🙂

Още снимки може да разгледате в:

Галерия Природа

Галерия Градове и улици

Кординати на панорамните площадки може да видите тук:

Панорамата над Скалния парк

Панорамата към крепоста и скалите

Панорама от Магурата

Умиращи улици

Умиращи улици е по скоро серия на изоставени места във Варна с носталгична но и чаровна визия, който все още пазят духа на отминало време. Някои са свързани и със спомени от детството ми. И предвид застрояването на гръцката махала лека полека ще изчезнат и умрат. Във времето, в което обработвах кадрите слушах от Dark Ambient Labels „Cryo Chamber“  тези два проекта Dark Ambient Music Mix и CthulhuA Cryo Chamber Collaboration , които горещо препоръчвам.

Моно фотография на улици във Варна с филмов ефект

Много хора минават всеки ден от там, но не ги забелязват и ги оставят в периферията на съзнанието си. Радвам се, че няколко човека попитаха къде се намират и се учудиха, че работят до тях а не са им обърнали внимание.  Набелязал съм още няколко места за снимки във Варна подходящи за тази серия но да видим дали желания и реалност ще се сблъскат.

Улична фотография във Варна монохромен филмов ефект

Още снимки може да разгледате в галерия „Градове и улици“

Залез над Балчик след дъжд

Любимите ми снимки, караш си колата виждаш невероятна гледка от прозореца спираш и започваш да снимаш.  За пореден път усетих удобството на малкия апарат Сони А6300 с китака 18-55. Слагам го в дупката за кафе между седалките и понякога снимам през прозореца на колата. Усещам, че някакъв мързел ме наляга и понякога ме мързи даже и да сляза. Не и в случая. След снимки в Бялата лагуна и Тузлата ( може и да си харесам някой кадър от там). Цветна пейзажна фотография

Може би трябва да помисля за преходник от китака към Поларизациония ми филтър. Мисля, че щеше да има по добър ефект но „така е то …“.

Още снимки може да разгледате в галерия „Природа“